Здравейте Приятели,

Наскоро се рових из разни мои стари вещи и попаднах на едно писмо, което явно съм писал до Дядо Мраз, когато съм бил на седем годинки. Ето какво съм поискал от белобрадия (замаскирал съм някои моменти умишлено и ще вкарам някои коментари):

“Здравей Дядо Мразе,

Пише ти Бо******чо от град ***** (б.а. не е София). Аз съм на седем годинки и тази година много слушках, но ти най-вероятно знаеш това.

Дядо, както знаеш, аз винаги съм мечтал да бъда тъпанар. Моля, нека получа за новата 1975 година барабaнче. Обещавам да дам всичко от себе си и да стана най-големия тъпанар и всеки ден очаровам останалите с уменията си.

Благодаря ти предварително!

Бо.”

Явно съм предал писмото на мама и тя се е постарала то да стигне до получателя си. На нова година през тази година получих чисто ново корекомско барабанче.

Разбрира се по стара българска традиция още на първия месец барабанчето ми беше омръзнало и аз го захвърлих. Странно е, че това не ми попречи да сбъдна детската си мечта. Всеки с късмета си!

Успешна година,

Бо.