Здравейте приятели,

За известно време позанемарих блога. Причината беше моето пътуване до Китай.
Всичко започна преди около месец. Бяхме няколко човека - мои близки приятели, с които умирам да се мотам насам натам и да правим разни щуротии. Забавно си е от всякъде и катo съм с тях се чуствам безгрижен като малко дете излязло в лятна ваканция. Обичам ви приятели!
Та.. преди месец просто си говорихме и решихме, че трябва да отидем в Китай. Нямаше измежду нас хора, които са ходили там. Стори ни се вълнуващо и всички се заредихме с ентусиазъм.
Едното от момичетата в организацията ни е чудесен организатор. Тя може да се справи с всяка задача. Освен това е чудесен човек, сладурана и любяща майка на три деца.  Когато е в тандем с другото момиче от компанията са просто неотразими. Естествено, че на тях поверихме цялата организация на пътуването.
След два  дни всичко беше уредено. Имахме закупени самолетни билети и резервация за хотел. Бяхме разучили всички маршрути и си бяхме набелязали забележителности.
Закупихме билети (за 420 евро) за полет до Пекин. Имахме смяна в Прага. Пътуването беше просто невероятно. Самолета беше след основен ремонт, а през целия полет две стюардеси полагаха грижи за комфортното ни пътуване. Полета беше дълъг, но пък как се забавлявахме. Дори остана време да поиграем на онази игра с цветни точки по пода, в която всички участници са един върху друг и с преплетени тела.
След като кацнахме в Пекин се придвижихме до една жп гара, от която трябваше да хванем влак за провинцията, която си бяхме набелязали - провинцията Гуан Дон. Решихме, че не желаем да посетим някоя от поредните атракции за туристи, а искаме да бъдем на място, което малко туристи са видели.
Нашите две прекрасни организаторки ни намериха именно тази провинция.
След около още седем изморителни часа с влакчето, ние слязохме в малко градче на име Ие Янг. Бяхме си принтнали карта на градчето и по нея бързо успяхме да намерим хотела. Настанихме се и след час се бяхме разбрали да отидем да хапнем. Точно след час всички бяхме на рецепцията и бяхме готови да огледаме градчето и да похапнем в някой ресторант.
Тръгнахме. Всеки беше въоражен с фото или видео камера. Вървяхме в пакет и така успявахме да покрием 360 градуса в снимки.
След още час обикаляне, намерихме малко ресторантче. Оказа се, че в китай на китайските ресторанти им викат само ресторанти, а на китайската храна - само храна. Някой от нас бяха доста изненадани от този интересен феномен.
В ресторантa хапнахме традиционни специалитети. Някои от тях бяха местни, а други по-скоро месни.
След хапването се позачудихме къде може да отидем и да денсим. Искахме да слушаме любимите си парчета.
На улицата видяхме банда хлапета. Решихме да попитаме тях. Те не знаеха много английски и решихме да не си губим времето с тях.
Отдалечавайки се от нехранимайковците, срещнахме други младежи, с които решихме да установим контакт и те да ни упътят. Tе ни разказа, че в някакъв местен клуб, днес пускал известен диско водещ. Там отидохме. В клуба беше просто невероятно. 
Постояхме само два часа, зашото бяхме капнали. Прибрахме се в хотела и къртихме до обяд на следващия ден.
Очаквайте продължение...

чакаме продължението!
и един лаишки въпрос - а в Китай наистина ли е доста евтино?

Малкия, мога да кажа само че ти си ходил до Китай толкова колкото моята Баба до луната. Вземи хвърли тези карти и излез навън от този апартамент. Нямаш си и бегла представа за Китай. Дори не знаеш истинското име на Пекин(руско име) и дори не знаеш че храната в т.н. "китайски ресторанти" в България няма нищо общо с итинската китайска храна(гадост) в техните ресторанти които ние наричаме хранилки.