Здравейте Приятели,

Абе не знам защо така се получава така напоследък, ама само назад във всичко. Старая се всичко да се оправи и да върви напред, полагам не малки усилия, а последните месеци, година, даже две, само назад и нищо не е както трябва. От време на време се появи някоя хинт да помисля, че нещата се оправят и после всичко пак назад.
Трябва ми рестарт. Ново начало и да започна да изкачвам върховете, че ми писна да съм долу и само да драпам нагоре. Чуствам се като Сизиф с големия камък. Само дето при мен от другата страна на камъка, освен наклона на планината, бутат още сто човека надолу сигурно.
Аз съм инат и оправно копеле и се хвашам в ръце за да изплувам от тинята.
Днес си говорих с една колежка за това. Стигнахме до извода, че за да си стъпя на краката ми трябва свястна мацка, която да ме надъхва (не е казано на къде ще са насочени въздушите потоци) и свеж поток от кинти. Сега само трябва да направя план от къде да намеря от двете неща и съм готов.

Айде със здраве,
Бо.

хахаха, 'ш ти кажа как става номера и аз като се измъкна от приложната :D :)

хе хе, пробвай да намериш мацка, която ще те залива със свеж поток от кинти. :)
и стискам палци за успеха на начинанието:))

Имзъкване от нея няма... що не напишеш как се набута пак?

И на мен тва ми е идеята, Т.. :)

е да.. то великите умове мислят еднакво, Д. :))

xaxaxa, е па ке напишем га дойде второто класиране да ти размятам нос пред пръста.. тей де - пръст пред носа :Д