За този блог
Гласове: 3184
Постинг
26.06.2009 15:16 -
Coca Cola - гориво за моето съществуване
Здравейте Приятели,
Днес ще си говорим (възможно е и преди да съм говорил за това) за Coca Cola - моята любима напитка.
Вероятно вече съм споменавал за това колко много кока кола пия всеки ден и как денят ми не е същия без кока кола, как това ми е любимата напитка и т.н.
Днес съм си отворил поредното кенче на бюрото до мен и си цоцам от време на време.
По едно време минава Алекс, с която все си правим разни номера и ми смачква кенчето. Това провокира в мен агресия, която постепенно мина в спомени за миналото и дълбок размисъл за нещата от живота.
Сещам се как преди (да кажем 89-та година) баща ми носеше понякога кенчета с кола от корекома и как те бяха като свещени за мен. Пазех ги като очите си. Запълвах ги лимонада или друго като свършват. Събирах си - дори си бях направил огромен робот от тях.
Гледах по филмите как американците пазаруват със стекове от кенчетата, пият ги, хладилниците им са пълни и после само захвърлят алуминиевите смачкани опаковки.
Сега, всеки ден пия по няколко такива кенчета. След като ги изпия, просто смачквам и изхвърлям опаковката.
С носталгия си спомням за вкуса на кока колата тогава, а сега съм свикнал дотолкова с напитката, че дори не ми прави впечатление. Но то е ясно де, колкото по задоволен е един човек с нещо, толкова не оценява той ценността му.
Призовавам ви - ценете нещата, които обичате!
Бо.
Днес ще си говорим (възможно е и преди да съм говорил за това) за Coca Cola - моята любима напитка.
Вероятно вече съм споменавал за това колко много кока кола пия всеки ден и как денят ми не е същия без кока кола, как това ми е любимата напитка и т.н.
Днес съм си отворил поредното кенче на бюрото до мен и си цоцам от време на време.
По едно време минава Алекс, с която все си правим разни номера и ми смачква кенчето. Това провокира в мен агресия, която постепенно мина в спомени за миналото и дълбок размисъл за нещата от живота.
Сещам се как преди (да кажем 89-та година) баща ми носеше понякога кенчета с кола от корекома и как те бяха като свещени за мен. Пазех ги като очите си. Запълвах ги лимонада или друго като свършват. Събирах си - дори си бях направил огромен робот от тях.
Гледах по филмите как американците пазаруват със стекове от кенчетата, пият ги, хладилниците им са пълни и после само захвърлят алуминиевите смачкани опаковки.
Сега, всеки ден пия по няколко такива кенчета. След като ги изпия, просто смачквам и изхвърлям опаковката.
С носталгия си спомням за вкуса на кока колата тогава, а сега съм свикнал дотолкова с напитката, че дори не ми прави впечатление. Но то е ясно де, колкото по задоволен е един човек с нещо, толкова не оценява той ценността му.
Призовавам ви - ценете нещата, които обичате!
Бо.
е на почит в нашия дом. За жалост на мен ми се наложи да я откажа по ред причини.Но знам-пийна ли една глътка ще изпия цялото кенче-вкууусно
цитирайБраво Бо, много мъдро :)))) Направо ме утепа дет' се вика ;)
цитирайбях върл фен на напитката в края на осемдесетте,дори имайки късмета да имам съученик ,чиято майка беше началник склад в тиксима се бях сдобил с няколко литра концентрат, който си разреждах със сода в избрани от мен пропорции,разбирай повечко концентрат и по-малко сода, но откакто първата сричка изчезна от рецептурата си фиркам само жълт кантарион.
цитирайпризива е супер, но колата е гадна!
да живее Pepsi!!!
:))
цитирайда живее Pepsi!!!
:))
не с лошо де.. в този блог, дори не споменава онази гадна дума. :)))
Благодаря на останалите за подкрепата ;)
цитирайБлагодаря на останалите за подкрепата ;)
С две ръце за коката! :)
цитирайкоя, Декс, "Кола" ли? :))
и ти ли, Бло..
цитирайи ти ли, Бло..
Аз също съм като пристрастена към колата, незнам какъв вкус е имала преди, но сега определено денят ми не би бил същия без нея. Поздрави от мен :)
цитирайТърсене