Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2008 21:11 - Връщане във времето - Беларус
Автор: dexter Категория: Туризъм   
Прочетен: 3448 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 03.02.2008 21:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Отдавна се каня да опиша това ми пътуване до Беларус. Става въпрос за едноседмична бизнес визита, която направих в края на 2006 в Беларус. За тази една седмица все едно се върнах назад във времето. Все едно бях в България в периода 90-91 година.

Тогава бях на позиция маркетинг и продажби в една производствена компания. Бяхме сключили сделка с беларуска компания и аз трябваше да съпроводя технически експерт от нашата компания да тества продуктите и също така трябваше да организирам вноса на пратката. 

 Преди тръгването гледах да събера колкото се може повече информация за там. Дори бях разучил прогнозата за времето през седмица, в която трябваше да съм. Помня, че в интернет се говореше за 19-20 градуса и слънце.... там умрях от студ.
Полета ни беше през Прага. Пътувахме с една чешка авио компания. Кацането в Минск беше едно от най-ектремните преживявания, които съм имал (може би веднага след влакчето Обливиан в Алтън Таурс, което си беше ектремно).  Това кацане определено ми дигна адреналина. Мацката, която беше в самолета до мен, също спомогна за това. Девойката, може би на 17 или 18 да беше, явно и ставаше кофти при кацане. Като се снижавахме тя си хвана ушите, очите и се насълзиха... абе кофти гледка. Помислих си и аз, че това е края. Е в крайна сметка кацнахме или по-скоро се стоварихме на пистата.
От тук започна и интересното. Летището беше стара и типична соц сграда. Самолета ни спря до един от ръкавите. Почнахме да слизаме. Навсякъде имаше военни с автомати, бяха направили нещо като коридор и ни гледаха строго. Аз май бях пропуснал една важна подробност - в Беларус се оказа, че имало някакъв военен режим или нещо от сорта. Ама кой ли ти ги следи тези неща. 
Както и да е. Никой не ни каза нищо. Минахме проверката и от другата страна ни чакаха. Компанията, с която работехме беше в град на около 300 километра от Минск - Витебск (втория по големина град в Беларус). Пропътувахме Беларус, а човека, който ни посрещна ми разказваше разни неща за страната. Аз пък превеждах на колегата. 
Беше ми доста интересно. Пространствата между два града ти дават представа за страната, в която си. По пътя минахме през не много населени места. Имат странни къщички. Различно е. 
image 
Покрай, пътя на доста места имаше спирки с направени интересни дървени беседки. Явно наоколо имаше села и хората ходеха пеш до главния път. 
Късно вечерта пристигнахме във Витебск. Имахме резервации в доста луксозен и голям хотел. Изглеждаше неестествено на фона на панелките наоколо . 
image
Витебск доста ми напомняше на български град. Имаше и разлики. В Беларус всичко е както беше при нас през 91 да кажем. Имаше големи универсални магазини. Навсякъде имаше домашни потреби, щандове с марципани и едни такива характерни бонбони (дано се сещате), дрехи тип Универсални. Хората бяха някак обикновени. Живееха в панелки. По улиците имаше баби, които продават цветя или някаква зимнина. 
image
Откарах три дни в този град. Програмата беше: в десет ни взимаха от хотела, час и нещо ни развеждаха из завода или в други предприятия в града, в 12 обяд. Следобед пак из завода и накрая ни прибираха към 3-4 пак в хотела. Оставяха ни да си починем и към 7 идваха да ни вземат за вечеря в нещо като спортен комплекс, в който имаше и ресторант. Това пак беше на завода. 
"Завода" е най-голямото машиностроително предприятие в Беларус.
Интересно ми беше, когато обядвахме в завода. Работниците обядваха в работническия стол. За нас готвеха явно отделно и бяхме в някаква зала, намираща се до стола. Единия ден помолих човека, който се грижеше за нас да обядваме с работниците. Стана ми интересно какво ядат те.
Сетих се, че в компанията, за която работех, аз посрещах делегациите и ги развеждах по забележителности, хотели и разните срещи. Някой от по-готините гости водих в нашия стол. Беше им интересно да хапнат сред работниците. 
Вечерите, след вечеря се разхождахме пеш до хотела. Все пак трябваше да се свестим от количествата беларуска водка със сметана, които изпивахме. Тази част от престоя беше интересна.
Предпоследния ден имахме срещи в Минск. Нашите приятели ни откараха до Минск и ни оставиха. Бяхме там към 10 сутринта. Регистрирахме се в хотел. До към два бяхме приключили. Имахме около 24 часа до полета и се отдадохме на разходки с колегата. Тук идва една интересна случка. 
Исках да си направя много снимки. Да запечатам колкото се може повече от Беларус. Ама кой да ти знае, че не можело навсякъде да се снима. Дадох аз на колегата да ме снима пред една готина сграда, обиколена цялата от огради. Аз съм с гръб към сградата и чувам зад мен някой свири и вика. Усетих каква е работата. Прибрах си фотоапарата и казах на колегата да не се обръща и да върви. Един униформен обаче прибяга да нас и ме спря. Каза ми да му дам фотоапарата си. Започнах да се разправям с него. Той не знаеше английски, аз пък не говорех грам руски. Искаше да ми вземе фотото, обаче аз съобразително изтрих последната снимка пред него. Явно това беше достатъчно. Поиска ми обаче документите и започна да ме разпитва. Къде на английски, къде на руски, къде с ръце се разбрахме. Поразпита ме и ми записа данните в някакъв бележник. Размина ми се ареста. Сега ми е смешно, но тогава спекох яко. Сигурно имам досие в тамошната ДС. Познайте дали този ден правих повече снимки? Познайте дали посмях да пробвам и нощния живот в Минск тази вечер?
На следващия ден с кеф си хванах самолета и си се прибрах в България. 

Ето и малко снимки: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=216181


Тагове:   Беларус,


Гласувай:
0



1. анонимен - Не пиши повече пътеписи...
04.02.2008 16:13
Много вълнуващо описание. В София хората са някак необикновени, никой не живее в панелки и по главните улици никога не можеш да видиш баби, които продават цветя и зимнина.
цитирай
2. 100jan - А в Белорусия знаят ли къде се пише Й?
04.02.2008 19:00
Защото, съдейки по този блог, в България не знаят...
цитирай
3. анонимен - hm
04.02.2008 21:12
mai te kritikuvat drugarite a? na men mi beshe interesno, ne sym tyrsila za koq bukvichka da se zaqjdam. pisha na latinica zashtoto v neq nqma 'i kratko'
цитирай
4. dexter - кучетата си лаят...
04.02.2008 23:43
няма лошаво...важното да сй в йграта
цитирай
5. diakon - Минск
05.02.2008 00:56
Добре, че сега в Минск е така както е било в България 1991г. Да знаете какво беше на 7.11.1991г.! Тогава ни стол, ни ресторант .
цитирай
6. анонимен - не е смешно
05.01.2010 16:32
В Беларус са толкова изостанали че ни имат нас българите за богове, в молдова и украйна същата работа, руснаците и те, казвам го защото съм го испитал на гърба си и на други места.
Човек на такива места се чувства някак си странно, с 2 лева в джоба и с гадже по хубаво от последната мис България. Романтика ви казвам. Но че държавите от бившия СССР са хипер изостанали, това е факт
цитирай
Търсене

Спечели и ти от своя блог!