Здравейте скъпи приятели,
В няколко части мисля да ви разкажа за пътуването си до Лондон и за самото си пребиваване там.
Както вече много от вас знаят, преди около две-три седмици си закупих на пияна глава билет за Лондон и второто ми аз ми подари едно вълнуващо (надявам се) изживяване.
Днес е първия ден от малкия четири-петдневен трип.
Днес пътувам с най-добрия си приятел от детските години до днес. Той живее в Лондон и ще му погустувам тези дни.
Започнахме от снощи подготовката за пътуването. Заедно с други наши приятели се подготвихме порядъчно в известен столичен клуб с по няколко водки.
Днес станахме рано (към 9 часа) и потеглихме към Терминал едно на небезизвестното софииско летище.
Полета ни бе в 12.50 с една от нискотарифните авиокомапнии.
Успешно пристигнахме на летището към 11. Падна ни се доста кофти такси. Беше раздрънкано и не можеше да набира. Ама какво да се прави. Това беше един от най-малките ни проблеми преди полета.
Подредихме се ние на опашките за чекиране и дойде моя ред. Тогава симпатичната чекерка зад банката ми каза, че съм си букнал успешно билет, ама за багаж не ставало дума в моята резервация. Демек трябвало да си платя, ако искам куфара ми да е с мен – 18 евро – рече и отсече. Явно пияното ми аз не му трябва багаж. Да го е.... няма да му се връзвам повече. Платих си аз и всичко тръгна отново по план.
Следваше проверка на ръчния багаж и митнически контрооооолл. Първото мина почти успешно, въпреки, че приятеля, с който пътувам му се наложи да се върне над осемнайсе пъти през скенера, щото нещо свирело. Ама така е като слагат копчета на якетата. (Съвет: търсете си неметализирани дрехи, че лошо!)
Така... на митническия контрол сме. Ситуацията: двама безумно красиви и добре изглеждащи младежи, а срещу тях една фльорца и престарял чичко с митнически дрехи ( и двамата).
- Нещо за деклариране? – пита чичкото
- Не! – поглеждам си чантата с лаптопа аз, замислям се и пак твърдо – Ние, нямам!
- Ааа, ама не само в ръчния..?!? – пита чичкото
- Ми, аз крачен нямам – поисках да се пошегувам аз с него, ама му викам все пак:
- И в другия нищо.
- Нещо цигарки да носите? – настоява той
- Колко имам право да нося? – питам аз?
- Ти колко носиш?
- Два стека!
- Два може... – продължавай
Тръгвам аз и си отивам на изхода. Обаче моята дружка я спипаха за проверка. Дебелата леля се направила и му направиха проверка. Да ги е.... откриха му всички 35 стека цигари, направиха му акт и му ги взеха.... рак да получат дано като си ги пушат. Авера си задържал само един от 35-те стека, които носи. Смилили се над него. (е добре де, не рак.... ама поне някаква венерическа болест да пипнат дано).
Неприятно беше изживяването, но се размина само с конфискацията и акта. Ние пък оставаме в правото си да обжалваме, след като проверим дали всичко по конфискуването е законно, дали имат право да ни проверяват и да ни карат да декларираме на отиване, дали всичко по акта си е ок и т.н. Ще гледаме да не оставим нещата така, щото сме печени, а и малко пре**ни. Ако някой има виждане по въпроса, нека сподели в коментар.
Така.... написаха му акта на момчето и той успя да се качи с мен в самолета (слава богу).
Сега сме в самолета и тъкмо хапнахме по едно комбинирано самолетско меню със зверски вкусен сандвич, пепси и чипс прингълс – всичко тва за по шест пандура на калпак.
След като хапнахме, запалих компа да напиша до тук и да послушаме свежи песнички.
По натам ще се включа пак да допиша какво друго се е случило през Ден Първи от нашето трипче. Аре за ся.
Ами ето ме отново да довърша първия ден. Успешно минахме през митническия контрол. Аз прекарах непокътнат моя багаж.
Самолета ни стовари на Гетуик. От там хванахме влак до центъра – Виктория стейшън, а от там метро – синята линия до крайната спирка. Изгодно е да се закупи билет за влака + карта за всички зони = 10-11 паунда.
Озовах се в трета зона, където живее моя авер и където ни чакаха вкусни гозби, потно уиски и безжичен интернет.
В момента планираме дали да разцъкваме тази вечер или просто да починем и да съберем сили за утрешния шопинг маратон. Май ще се почива...
Айде със здраве ви!
Бо.
