Здравейте приятели,
Скоро се присетих, че може да ви разкажа тази история. Случи се през далечната 86 година. Тъкмо бях завършил музикалното в моето градче и се бях хванал в един от ресторантите на Балкантурист. Това място се славеше с най-добрия оркестър за така наречената тогава "ресторантска музика". Тяхният клавирист беше избягал в чужбина. Говореше се в града, че братовчед му е успял да му уреди да замине в ГДР да свири в някаква кръчма. Доста пари се правиха тогава там.
Както и да е. Оркестъра си организира нещо като кастинг, както се нарича сега. Явих се аз, но имаше и още към петнадесет кандидати. Минахме през няколко тежки кръга. Успях да удръжа до края и избраха мен. Може би везните натежаха, защото можех и да пея. Помня, че изпълних "Гара разделна" на Формация Студио Балкантон и "Влюбено сърце" на Диана експрес. Изпълних и няколко чужди хита, които бяха доста нашумели по онова време.
Започнах аз в ресторанта. Бях много доволен от работата. Честно казано, разбирах колко е грешала баба ми като ми казваше, че музикант къща не храни. Всяка вечер си изкарвах по доста пари. Аз станах фронтмена на групата и всички се изсипваха при мен за поздрави. Имаше баровци, които ми оставяха по пет лева за поздрав. Така на вечер ни се събираха някога и по триста и нагоре лева. Ние бяхме пет човека и се получаваше като си ги разделим по 60-70 лева на човек на вечер.
Спомням си, че тогава баща ми караше трактор в АПК и взимаше по 120-130 лева на месец. Аз ги правих за две вечери. Е и баща ми си докарваше отгоре по някой друг лев, тъй като понякога взимаше трактора и вършеше поръчки на частно. На кой нивата ще му изоре, на кой лозето и така си докарваше по още две три заплати. Това беше и причината аз като малък да съм винаги задоволен и да имам само корекомски неща. Ходих с готини дънки и сафари. Имах и джинси - протрити, модни. Бях като истинска звезда.
Купиха ми и синтезатор. Големи връзки трябваха тогава. Мама успя да уреди някак си да ми намерят в София. Беше правила услуга на жената на шефа на Обществено хранене в града. Мама работеше в общината, а въпросната дама беше ходила при нея да узаконят някаква постройка. Мисля, че си бяха надстроили гаража и го бяха свързали с къщата, но ще ви излъжа за подробности. Мъжът на въпросната ми беше издействал от студиото на Балкантон в София като поръчват техника, да поръчат и за мен. Платихме си я, разбира се. Бях истински щастлив.
Ние живеехме в къща, която беше разположена близо до края на града. На края на нашия квартал имаше железопътна линия. След нея започваше индустриалната част на града. Първото предприятие беше хлебозавода, а след него имаше стара текстилна фабрика. До тях беше и гордостта на комунистическия напредък - предприятие за производство на гумени маркучи. Помня, че всеки завод се занимаваше освен с основното си производство и с така наречената "ширпотреба". В този завод изливаха бидони - 100, 50 и 20 литрови. Ако трябва да съм точен, използваха принципа на ротационно леене.
Дядо всяка сутрин ставаше рано и утиваше до хлебозавода. Вече ви разказах, че този завод се намираше в края на квартала и само трябваше да се прекоси жп линията. Дядо купуваше топъл хляб.
Когато станех, баба ми правеше нещо като хамбургери. Правеше ги на принципа - чупи края на хляба, прорязва го и вътре старателно разхвърля парчета от натрошено сирене. Аз много обичах сирене.
Веднъж дядо се беше разболял и не отиде за хляб. В този ден помня как баба ми наряза хляб на кубчета и старателно ги подреди в една чиния. После отново сложи сирене и поля всичко това с нагорещена вода. Беше вкусно. Бяхме се събрали цялото семейство на масата и ушите ни плющяха.
През 84"та татко успя да купи Москвич. С мама събираха пари в ДСК, за което им даваха някакви бонус точки. Спомням си, че трябваше да чакаме две години за да вземем колата.
Татко, дядо и аз построихме гараж, който по късно мама узакони. В гаража прибирахме Москвича.
Няма да забравя една сутрин как татко ме събуди и ме попита дали искам да му помогна. Веднага скокнах и дори не закусих. Излязох на двора и с изненада забелязах как такто беше взел ремаркето на чичо Свилен и го беше прикачил към нашия Москвич. Веднага извиках с радостен глас и скокнах в ремаркето. После влязохме в колата и потеглихме с мръсна газ.
В последствие се оказа, че някакъв познат на тате е успял да уреди няколко бидона от маркучния завод. Трябваше само да отидем да ги вземем. Като днес помня как подредихме четири 50 литрови и един 100 литров бидон в ремаркето. За да се отплати, тате извади от багажника една каса с бира и я даде на човека. Бяха само зелени бутилки. Егати кефа.
Щом се прибрахме, свалихме бидоните в мазето на къщата. Събрахме се цялото семейство и не можехме да им се нарадваме. Веднага ги нарекохме. Мама и баба щяха да правят зеле в 100 литровия, а тате и дядо щяха да пълнят вино в по-малките, но повече на брой 50 литрови бидони.
В двора имахме доста лозови насаждения. Още есента напълнихме бидоните с вино.
Баба и дядо се грижеха за двора. Отглеждахме освен лози, няколко лехи с ягоди, няколко със зеле. Имахме седем дръвчета - една череша, две праскови, кайсия, ябълка, круша и орех. Имахме към сто кола домати и отделно краставици. Още от тогава знам, че колчето на доматите се забива от северната страна. Това се прави с цел да не се засенчва растението.
В дъното на двора имахме кочина с три прасета. Отглеждахме и кокошки, които сновяха из двора.
Като казах кокошки се сетих как едно съседко хлапе, с което играехме понякога ми разказваше как техните кокошки са допринесли в голяма степен за половото му съзряване.
Аз нямах проблеми с момичетата. Нали бях музикант, а и ходех добре облечен. В джоба ми винаги имаше двадесетачка, от която мазно се усмихваше Тодор Живков.
Често излизах с различни мацки. Бяхме някак си освободени и над другите. Събирахме се в градския парк, където пеехме и пиехме. Също така там пушихме цигари. Винаги се случваше така да изпращам някоя мацка. Разбира се в парка задоволявахме юношеските си интереси към противоположния пол. Може да се каже, че тогава правех безразборен и разюздан секс.
След като започнах в ресторанта, започнах да живея и като звезда. Оркестъра приключваше към полунощ и с момчетата се качвахме в панорамата за разпускане.
Ех, бяха чудесни времена. Нямам търпение следващия път да ви разкажа и за първия си концерт.
Нова година - А президента не си е плати...
Нова година - Горан Брегович II
03.06.2008 21:57
Аз също съм нещо като музикант - в началното училище бях музикална паралелка и свирех на пиано 4 години. Сега се занимавам с китара. Нямам търпение да прочета и за първия ти концерт :)
Поздрави.
03.06.2008 22:50
:)))
29.06.2008 23:30