Най-тежко взетия изпит в университета ми беше по бази данни. Супер трудна материя ми беше и другарката ме връщаше няколко пъти, докато го взема най-накрая. От там все пак ми е останало нещо. Спомням си за връзките. Мисля, че бяха едно към много, едно към едно и много към много. Може да има и други варианти, ама сега не ми се рови в гугъл да търся решение и да се правя на умен, защото съм си тъп.

Не знам защо разказах тази история. Щях да говоря за теб... възможно най-хипотетично.

Аз те помня. Помня всичко. Помня как се здрависахме. Помня как сгреших с първата преценка. Толкова отдавна беше...

После започнах да помня усмивката ти.

Помня онзи път, в който се радваше на всичко ново. Беше като малко дете, което за първи път е дошло в големия град и е толкова пленено от всичко. Сопола му тече и то небрежно бърше носа си с ръкав без да изпуска от поглед лъскавите витрини. Помня онзи сладолед.

Помня как беше болна. Помня как скачаш. Помня като ти е тъпо. Помня как се ядосваш. Помня как целуваш...

Помня как хубаво се обличаш.

Не помня да сме говорили, но пък с погледи сме си казвали толкова много.

Къде си? Не искам да те забравям!

Бо.

Да не си спомнил и ти за някоя стара любов? Много станахте бе, човек не може всичките да ви утеши.

облича се хубаво и си бърше сопола с ръкав?!?
ех,че сладко... :)))

krotalka: аз си падам по не толкова стари девойки.
drblondy: първото е факт... второто не знам как се нарича..сравнение?

ехх.. любов, любов..
защо ли толкова често се връщаме към разни стари неща?
много идеалистично си го написал..
а нямаше ли моменти в които те изкарваше извън кожата ти от бяс? когато те дразнеше нарочно? когато беше всичко друго, но не и това, което искаш?
и не ми казвай, че такива моменти не е имало :)

явно не мога да пиша... защо решихте, че е някоя стара любов? Просто спомените са минали, а въпросите отправям към настоящето....