Здравейте приятели,

Вече събрах тук някаква аудитория. Искам да благодаря на всички, които се връщат тук и четат моите забавни и развлекателни (надявам се) текстове. Чуствам се длъжен да ви поразкажа и малко за себе си.
Както споменах в един мой преден пост, аз дълги години съм работил по морето. Смених няколко курорта и през основното време бях готвач. Тогава всички по-големи хотели бяха на Балкантурист.
Още като малък бях изявен и ми харесваше да доставям удоволствие на другите. В началото го правех по различни начини. Чак после открих готвенето като моя съдба.
На първата картинка, ще ви покажа едно от първите си участия. Тук пея в хор. Снимката е правена през 1979 с един от първите модели цифрови фотоапарати. Аз съм в долния десен ъгъл:
Разбира се, кариерата ми в хор не продължи дълго. Няколко лета по късно, аз взех москвича на тате и реших да предприема пътуване. С този трип ми се щеше да намеря някаква работа по морето и най-после да открия себе си.
Изпратиха ме по-близките ми хора и аз потеглих.
Първото място, на което се установих беше Бургас. С триста зора успях да си намеря работа в един солник. Тогава времената бяха други и не можеше да се работи лесно на място, което е различно от постоянната ти адресна регистрация. Ето снимка (аз съм младежа с трудовашката количката):
Там всяка вечер играехме карти с единия от шефовете ми, който беше и партиен секретар. Той успя да ми намери една свободна работна позиция в казиното на морска гара в Бургас. Аз започнах да отговарям за компютърната им система и охранителните камери:
Там работих около година, но не бях доволен от себе си. В крайна сметка съвсем случайно на една манифестация на първи май 1981
се запознах с човек, който каза, че може да ми намери работа в Гранд Хотел Варна:
Започнах още същото лято като помощник-готвач. До края на лятото вече се бях издигнал до позицията "готвач". Вече ковях своето желязно CV.
Работата много ми харесваше. Именно в този хотел се срещнах и запознах с щураците от "Оркестър без име". Беше лятото на 1982. Те тогава снимаха филма в хотела. Ей, чудно лято беше. Всяка вечер разпивахме с екипа в местните кръчми.  След кръчмите ходихме в  единствената дискотека в комплекса тогава - дискотеката на хотел "Шипка". 
Няма да забравя и хитовите парчета на онова лято - "Оставаме" на Маргарита Хранова и "Нашият град" на Тангра.
Сещам се за Жорето Мамалев и Павката как обикаляха и вкарваха някои от култовите реплики:
"Алооо, кибиците... настрана, ако обичаш!"
„Уиски, уиски, ама и от него боли глава.“
„Ай сиктир, ще и свиря десет дена под прозореца… Да не е Лайза Минели!“

Ей луди години бяха. Винаги се връщам с топли чуства към тях. Иначе сега се завърнах на село. Готвя в хоремаг-а всеки ден. Шкембе чорбата и варените свински сърца със червен пипер, които правя са ненадминати. Имам и четири декара рози, за които се грижа:

Ами това е. Харесвам живота си.
Ако на вас ви харесва разказчето ми, може да коментирате.

Бо.

Най-важното е, че ти си удовлетворен, а това кой какво мисли и каквви коментари ще има за твоя живот не е особено важно. Давай, продължавай така както ти харесва този живот!

Хубаво си жвял и свят си видял! От тук нататък каквото е рекъл Господ!

Ненормален си, Декстър, нали знаеш:)))))

От коментарите разбирам, че разказчето ви е допаднало.

Талантлив си. Защо си пилееш таланта в тоя блог?

Какво искаш да кажеш? Къде мога да се изявавам другаде?

Ставаш за сценарист на комедийни филми, ако пък можеш и да рисуваш цена няма да имаш в правенето на анимационни филмчета. Притежаваш много тънко чувство за хумор. Толкоз. Повече като си платиш - както казват циганките.

Почти нацели това, с което се занимавам. През повечето време продуцирам добро настроение у хората.... е и у някои животни..

Вие младите не вярвате, ама и жизненият опит има значение. Научаваш се да разпознаваш хората. Поне при мен е така.

Завидни успехи си имал...:) голям житейски опит си натрупал, то затова сега си шефче сигурна съм.

винаги съм те уважавала,че освен народен, широкоскроен човек си и аграр.
;-)
а не продаваш ли в момемнта пиле на грил на спирката при НДК??? или те бъркам.....
някой път ще ти разкажа, музо моя! :-)
чета аз тука и се наслаждавам....

и пиле на грил продавам, но само вторник и четвъртък.... и то какво ПИЛЕЕЕ

май забрави за неделята, .... и раздаваш розови лепящи листчета с телефоните си, като се прадставяш за Данчо, ерген, живеещ наблизо /от НДК/ - Сточна гара.... /още не съм ти се обадила, но няма да се сърдиш... с твоето ПИЛЕЕЕ толкова женчки ... а и лятото си пиеш с приятелие на пластмасовата масичка пред грила...