Сънно тракат 
релсите във мрака.
От умора 
ставите болят.

Някой би въздъхнал:
"Не очаквам..."
Не! Очаквам!
Чака ме светът.

 Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам.

Честно ще умра като
работник
в боя ни
за хляб и свобода.



Еххх, бат Кольо.... овапцахме я... дето се вика. Мислех скоро да не се обаждам, ама ей ме на.  Странни работи стават тези дни по моите земи. Ама то като тръгна на зле от миналата седмица и все така. Миналия чевъртък ми беше като петък 13ти. 
Антон Хопкинов би казал(след поредната спечелена игра на хандбал), че прегорихме яденето и на вятъра отиде един влак стока около петък. Какво да се прави... случва се и на най-добрите. 
Съботата също беше тежка. До обяд я изкарах задушевно. Почетох, който трябва и ядох много кекс и евтини вафли. Видях се с приятели и с родата. 
Съботната вечер..... историята помни и някой по-тежки случаи. Примерно атомната бомба над Хирошима, фоерверките при Чернобил и други. Алкохола е гадно нещо. Повече няма да пия. Незнам какво ми е на фейса или на държанието, че все ме цакат с топла бира и менте ром.
Неделя спах... цял ден... цяла вечер. Обърнах си режима. Още не мога да се оправя... 

Абе жизнените показатели са ми на лоу.... идея нямам где ще му излезе края... Ама ще се чуе!

Братя, със здраве и творчески успехи!