Тези дни съм като майсторите на късия разказ... ще си пиша малки симпатични постчета, за да видя дали календара, който съм си сложил у десно ще показва точно.

Тъй... няма да пиша пак за обедното хапване. Днес то мина под знака на млякото. Хубавото беше, че метнах едни баби, ама е така като са досадни и ме разпитват. Нека си трошат сега главите по други места.

Днес в блога намерих едно хубаво обедно стихотворение. Не знам за кой е писано, ама си е готинко. Пускам го и си мечтая и за мен един ден да пишат такива неща. Ето го

Та така общо взето днес. Отхвърлих доста работа днес и сутрешните ми щастливи мигове още ме държат. Днес (поне досега е веселко). Да видим как ще е вечерта.

Няма ли да ти стане множко?! Цветя от сламки, стихчета?! Я вземи и ти да неправиш нещо за колежките си :P хахах

И аз давам всичко от себе си! Е, почти всичко де :)

Трябва тези дни да организирам един бал с маски или вечеринка с много танци и поркане!

ama i vie ste mi edni ludichki

Идеята не е лоша :)