Беше едва на тридесет и три, а вече беше взел толкова много от живота. Косите му бяха прошарени – живота също си беше взел своето. Ежедневието му досега беше винаги напрегнато. Зад спокойното изражение на лицето му и почти не изгасващата усмивка се извършваха милиони пресмятания и планиране на следващи стъпки.             Той притежаваше малка мултинационална компания. Доста от времето си прекарваше в работа. Когато не беше в офиса на сто и тринадесетия етаж на собствения си небостъргач, той беше на път към поредната си успешна сделка. Не и днес. Днес беше различно. Той пътуваше отново, но за да се сблъска с мястото, на което мислеше да остане през останалата част от живота си. Беше купил малък остръв. Да, вече беше решил да се оттегли и само да направлява бизнеса си от острова. Струваше му се, че му стига толкова напрежение. Сега можеше да се отдаде на спокоен, островен живот.             Пътуваше натам и си мислеше.... правеше поредната равносметка. Сети се за началото. От къде е започнало всичко... Как бизнеса е пораснал... Опитваше се да си обясни защо се е получило точно така.... Дали е наранил много хора по пътя нагоре... Той познаваше хората, но хората не познаваха него. Може би това беше ключът към неговия успех. Островът. Първоначалният план бе собственоръчно да направи къщичка. Заедно със семейството си да си създадат условия за живеене. Щяха да ловят риба и да засадят култури, с които да се изхранват. След като акустира на брега на острова с новата си яхта.. той слезе.. огледа се... след миг вече говореше с екипа: “Искам да съберете най-добрите архитекти. До три месеца искам тук невиждано имение. Всички удобства. Сателитна връзка. Ще отсечете част от гората и ще направите писта за самолета. Искам голям басейн до имението. В другия край на острова ще има хотел. Там ще отсядат приятели и контрагенти. До него офис сграда....”             “Боби, Бобии хайде ставай! Не чу ли часовника. Обеща ми днес ти да заведеш децата на училище, преди да отидеш на работа.” Боби се размърда и видя над себе си прекрасната си жена. Целуна я и стана. Хапна. Заведе хлапетата на училище, след което отиде в малкото си офисче, в което поправяше часовници. Беше щастлив и засмян!

Hubavo razkazche :) Pozdravleniq :) I si lichi, che e syn, zashtoto inache nqmashe kak tolkova zaet chovek da ima semeistvo ;)
Ideqta e,4e i tam ne moje da se otyrve ot tova, ot koeto iska da si pochine nali? A izboryt e negov...
P.S. Sorry za latinicata,ama na kompa v momenta nqma drugo :(