Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2007 20:32 - Моят първи път – интимно и от сърце
Автор: dexter Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1980 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.10.2007 21:16


Писането тук не е от най-лесните неща за мен. Тръгна ли да пиша на шапката ми (справка: виж шапката долу в ляво – не там де… тук на монитора долу гледай) кацат ангелчето и дяволчето и почват да ми говорят: “Абе стига писа глупости, иди изпии един ром някъде” – вика червеното с рогата и вилицата; “Не го слушай, пиши. Някой може и да те прочете и да стоплиш нечие сърчице. Е стига шефа да те хареса и да те пусне сред елита (б.а. шефа е Гео)” – му отвръща ангелчето. Та дето се вика от т’ва blog.bg се пропих, ама днес реших да седна да пиша малко и да пусна един пост. Днес скъпи дами и господа ще пиша за първия път, когато го направих... или не по скоро за няколко първи пъти ще напиша. Както се казва дамите може да имат един първи път, но ние младежите имаме по повече първи пъти. Както може би при всеки и моето сефте (мразя я тази дума) беше през ученическите ми години. Всъщност като се замисля познавам някой хора дето още не са имали сефте, а са преминали ученическата, студентската и са вече в по-напреднали години, ама не за тях става дума тук (Миленчо, ако четеш т’ва – тука не става дума за тебе бате – говоря ‘ипотетично). Та да си призная при мен се случи по скоро в късните ми ученически години – в гимназията. Преди това в прогимназията имах няколко фаллстарта, но там поради плахостта в характера си и трудното правене на крачки (ама като запаля нямам спиране де) и затова си бяха фалстартове. То може би трябва да разкажа на кратко и за фаловете. Първия беше веднъж, може би бях първи клас. Баба ми ме взе на нейната работа и там стана. По-късно и с един приятел замалко. Същинския ми първи път беше обаче в осми клас. Сестра ми, която е с три години по-малка от мен, го беше правила с една нейна приятелка. А аз преди това съм го гледал само по филмите, чел съм го по книгите и съм си тренирал на сухо. Откъм теория бях железен, но откъм практика бях като крехко агнешко, дроб сърма и гъбен сос. Та тя ме просвети и мен и ме въведе в света на компютрите. Беше в моя град. Тъкмо бяха открили първата интернет зала в града. Тя ме заведе. Взехме си съседни компютри и ме научи. Показа ми какво е мишка, клавиатура, разцъках старт-менюто на уиндоуса. Даже ме вкара в чата и от там се започна всичко. В началото с един пръст цъках по бутоните (справка: накарайте най-близкостоящата баба да напише на клавиатурата “близкостоящата”). После се пристрастих. Харесваше ми да ходя. Галех бутоните на клавиатурата. Прекарвах в залата по цели дни и нощи. Задобрях. И ето ме сега сред Елита... сега мога гордо да се похваля, че съм част от всичко. Дори и повече. Имам силата да произвеждам интернет.   Помня и за първия си път за волана. Леле какво напрежение беше. Ръцете ми се бяха впили в геврека. Като завивах ги кръстосвах (бе кви ти завои – само направо карах). Инструктора горкия, добре, че беше плешив. Сигурно иначе щеше да му се изправи косата. Ама май по-добре плешив на спирачката, отколкото размазан с впит в скалпа гребен пред огледалото. Не, че сега мога да карам де. Два пъти ме късаха. На третия път си го взех... ама аз си знам как карам. :)   Мисля, че помня и първия си учебен ден. Там бях пак леко трениран. Ходех на предучилищна и преди това в детската градина. Та на първия учебен ден вече знаех какво е учителка, дъска (учебна – учителката ни беше по-надарена, макар да не съм го осъзнавал тогава), знаех що е азбука. Вече бях чел “Под игото” (в оригинал), можех да броя до шестдесет и девет и обратно, знаех таблицата за умножение до 17,5 (е така и не се научих да умножавам по 17,5 всъщност). Та така де... за първия учебен ден бях подготвен. Дори чантата можех да си нося сам.   За други първи пъти няма да разказвам, че взех да губя връзка. Иначе можеше да се спомене за първата целувка (мама прави страхотни с 6 белтъка и една чаша захар – пече се на слаба фурна до бяло), първия път с момиче (“това тук пръста на крака ли е или носа ти” или пък “ако дръпна много силно тази ластика, дали ще те заболи много?”, “аууууу идиот... к’во прайш бИе”) и много други първи пъти. Бих се радвал ако някой в коментарите сподели и своите си специални първи пъти.


Тагове:   път,   Моят,   сърце,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

Спечели и ти от своя блог!