Определено днес сутринта беше някак различно. Адрелина ми се качи до толкова, че май още е заседнал между сливиците и ушите.  В следствие ме боли гърло и едното ухо ми е заглъхнало някак странно.
Какво се случи?
Стоях си снощи аз до късничко и си оправях новите теми в start.bg (ако нямате и Вие да си направите). Беше вече станало към 1 и нещо и реших да лягам. Навън времето не изглеждаше обещаващо - затова и благодарих на комунизъма за панелките и че ще спя на закрито, пуснах една вода за всеки случай и си легнах щастлив от свършеното ( с темите, не с водата и молитвата). 
По-някое време бях разбуден от гръмотевиците, дъжда и разразилата се лютя лятна бюря (това ако някой може да го каже 10 пъти бързо - бирата е от мен). Така полузаспал - полусъбуден почнах да кроя планове. Явно щеше да си вали и явно на мен ми трябваше стратегия за сутринта - "Как да стигна до работа възможно най-сух" или "Как да стигна до работа възможно най-малко мокър". 
6.30 - в толкова ми е първата аларма. Аз бях готов. Буден като петел на три редбула стоях и дебнех алармата да звънне. С ясна и бистра стратегия. Разбира се изключих алармата и си доспах до 7.30 - кой ли става в 6.30?
7.30 - трябваше да се действа бързо - душ, гладене, закуска. Идеята беше 8.00 да съм на спирката пред блока и да дебна трамвая, който ще ме стовари точно пред офиса. В крайна сметка бях на спирката в 8.10 ама трамвая го нямаше. Имаше обаче дъжд. Имаше и поне още 100 човека, които се бяха свили под спирката и явно по-отдавна от мен дебнеха транспортно средство. В миг се поколебах да тръгна пеш (с трамвая патувам 50мин до работа). Веднага се разколебах и зачаках. Добре, че трамвая не се забави много - чаках 35мин на спирката. Под 4-те квадрата спирка бяхме станали вече 3000 човека. Дойде една десятка. Единична. Аз още щом я видях изкочих напред в дъжда и се качих пръв като прескочих 3 баби, две майки с деца и един клошар с цялото му имущество. 
От тук почна интересното. Учил съм физика ама незнам това как е възможно. Всички 3000 човека се натъпкаха в единичния трамвай. И минахме още през поне 10 спирки на които се качиха по още 3000 човека. Има няма до центъра стигнахме 30-35000 човека.  Аз бях заобиколен от бандата баби, които прескочих на качване. Хубавото е, че бях два пъти по висок от тях (аз съм 185см). Станах много близък с бабите. Едната беше с найлонов дъждобран и беше приятно влажна навсякъде. До края на полета разбира се всичката и влага беше по мен (май още е там - нямам търпение да си изваря дрехите).
Всичко до тук хубаво. На всичко отгоре на пода на трамвая имаше локва. Бях нагазил почти до колене, лошото е, че бях ограничен откъм движения от бабите, които ме бяха запънали. Иначе бих си поплувал. Аз обичам да плувам рано сутрин преди работа. 
Добре поне, че не закъснях много за работа - има няма 40-50 минути. Ама на фона на приятното изживяване си е все едно съм дошъл навреме. 

Все пак за какво пиша всички тези глупости. Ми как за какво.... в цялата тази суматоха не можах да взема телефона на бабите. Ако някоя от моите спътнички-баби чете това, моля да ми пише на лични. Може да излезем на клуб (пенсионерски) или някоя сутрин да идем заедно на поликлиника.