Абе не, че всички работни дни са ми такива. Някой са си далеч по обикновенни и скучни, ама сега съм тръгнал да разказвам за предния четвъртък...
Денят си тръгна съвсем нормално и като всеки един друг работен ден алармата си ми звънна в 06.30.00 h и после през 08.00 мин. звъня още четири или пет пъти, докато се съвзема и стана да я изключа. После реших да си почина малко и натиснах възглавницата още 30 минути. Със сетни сили станах към 07.53.00 h. Направих си сутришната доза упражнения, а именно прав пред леглото се почесох няколко пъти умно по-главата (и не само), докато взема някакво "адекватно" решение. След това с бодра крачка се запътих към "Планов отдел", където разбира се свърших някой доста важни мероприятия. Може би ако можех да се погледна отстрани, щях да видя нещо от сорта:

и после:


Е след 30 минути яко "планиране" вече бях готов, донякъде. Реших да хапна на бързо и после да се приготвям и да излизам за уорк. Сгънах на бързо два кроасана и една кофичка кисело мляко, а и вече и двете очи ми се бяха отворили на цяло и почнах да предобивам някакъв "свеж" вид. Е може би докато не отворих гардероба де... Ей тоя момент сутрин ми е доста неприятен. Самия процес на избиране на дрехи горе долу ме връща в ситуацията от картинка номер 1 по-горе. Както и да е.... спрях се на нещо ...ама се указа, че трябва да гладя, а вече беше почти време за тръгване. Е, нямаше начин:
 

Абе в крайна сметка всичко приключи успешно и по-живо по-здраво след още десет минутки вече бях на път за работа. С бодра крачка почти спринтирах - ходейки към метрото, както всеки ден. Бях включил автопилота и прослушвах някой песнички, свалени предната вечер. 
След няколко сблъсъка в метрото, кажи речи благополучно бях вече на работа:


А там....денят си протече монотонна както всеки ден...цял ден хард уорк ( е може и да не е бил толкова хард). Абе нормален ден си беше... като нормалната сутрин.... 
Към края на работния ден се поприготвях вече за същата нормално и обикновенна вечер и кроях планове и сметки на двете бири, тарелката с наденици и пакетчето замразена царевица в хладилника. 
Да ама не... стар познат се обади със своя зов за помощ. Е, нямаше как... в един момент всичко се обърна и трябваше да сложа суперменския костюм  и да се впусна в дебрите на ноща (или вечерта по скоро, щото работим до към 18). Време беше да се поразмърдам

от бачкането през целия ден и да ходя да помагам на въпросния фриенд да се справи с няколко бири. 
Тъй...видяхме се... ама решихме първо да закършим с по-нещо, хем да уточним и бара, в който щяхме да засядаме

Въпросните бургери хапнахме в...ами къде другаде...в КееФСито. 

После се метнахме в едно много добро място.... един приятно странен бар с невероятен сървиз... някъде из дълбините на града беше бара, ама на мен за сървиза ми беше думата... обслужването.... абе сервитъорката си беше мацка... Цяла вечер съм я запал в очите. 

А и тя се оказа няква супер печена и цяла вечер си поркаше при нас. Незнам дали да влизам в подробности за това място.... то е нешо между бирария, кръчма, бар и ресторант на балкантурист. Ама си я някво малко и задушевно и готино. Пускат повече от странна и различно приятна музика.... а и каква сервитъорка имат :))) Няма да ви разправям. 
Там прансхме по 2 бири, 3 рома с коли, два дарца със персонала, нито една сервитъорка. След цялото това количество забавление и настроение бяхме готови за нещо истинско, нещо голямо, нещо различно от казаното до тук....затва и се засилихме да ходим на диско...:)
Честно казано тук историята продължава малко като филм, поне за мен.... след изпититото по- горе....
Ама все пак успях да се завлека до "градът на греха". От там помня малко...помня, че се прибрах към 4.30. Следвашия ден (е вече същия де) беше петък и аз отново бях на уорк. Честно казано главата ми трудно се задържаше на мястото си

Ама какво да се прави... трябва и да поразпуска човек.

Благодаря за търпението да съпреживеете всичко това с мен. Помнете, че това ми е първия блог-опит. Дано критиките не са много, а и да са...не ми дреме :)

да каже колегата първо:) Остава дасе разказваш, пък все ще се намери кой да те прочете.

Благодаря ти L. Ще гледам да се разказвам ;)

Това със сигурност е наи добрият пръв опит.Даже и сега пишейки вече коментара си,не мога да се сдаржа да не се усмихвам.Великолепно беше!Удижена съм,продълйавай все така.

Мерси Гери. Не е кой знае какво... просто първия ми опит. Даже сега като чета толкова грешки намирам :)